31.01.2010 г., 12:51 ч.

* * * 

  Поезия » Друга
5.0 / 11
782 0 12
В очите ми вече светлината и мракът се смесват.
Блуждае умът между двете загадки:
едната живот, а другата – смърт.
А денят е за мен като тънка прозирна завеса,
зад която се вижда какво ни очаква отвъд.
Но какво е това?
Като пръст върху опната струна,
спряло дете на пътя от мене до теб.
Но какво ли съм аз?
Ето тия тук няколко думи.
Но какво ли си ти?
Гласът, който ще ги прочете. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Райчо Русев Всички права запазени

Предложения
  • Стои там, на ъгъла бос и с поезия птиците храни. Той твърде е стар за въпроси и твърде обръгнал за р...
  • Ти си толкова малка и крехка. И светът ти е само добро. А аз вплитам съвети в жилетка да те пазят от...
  • Избрах си я. Онази невъзможност, която ме държи на разстояние, далеч от грях и сънища тревожни, с пр...

Още произведения »