Воркосиган (Светослав Николов)
63 97
29.11.2007 г., 20:05 ч.

* * * 

  Поезия » Друга
666 0 6
Зима...
Злъчна...
Току-що родена...
Сълзите - скрепени от древна причина.
През сезоните в забрава препуснали...
Същите.
Различни.
Някога.
Забравили.
Искащи.
Есента премина...
Като линейка по булеварда пред нас.
Една звезда изстена...
Това можеше да съм аз.
Спомен разцъфва, за красива стара любов.
Оживява в картини, изпод черен, нощен покров.
Замъглени, празни, дълбоки очи.
Сапфирени сълзи...
Покапват.
Полека.
Дъх.
Жест.
Поглед.
Залез.
Замълчи!!!

© Светослав Николов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Просто без думи... 6 е малко
  • Гледай сега... Едно време ми завиждаше за някой неща, аз ти завиждах за други, ама защо трябваше да почваш да пишеш поезия... Все още искам да съм по добрия в нещо
    А не мога да пиша проза като теб, че да ти го върна...
  • Благодаря ви искрено за коментарите на всички, не очаквах че ще се приеме добре. Просто все още ми е странно, че идеите ми се оформят във стихове. Малко като в космически кораб се чувствам.
  • Красиво...
    С обич.
  • Мълча! Май тишината е единственото,което мога да кажа...
  • Прелест...
    Страхотно си го написал!!!
    Поздрав най-сърдечен!6+
Предложения
: ??:??