Който главно дава, е най-беден.
Оплетен в самота и скръб.
Не дава, за да се намери нему,
а с мисълта за чуждия нелек път.
Като дърво безлистно, птиче ще прегърне,
макар че е със гнило и умиращо стебло,
а птичето със благодарност ще отлитне,
забравяйки за бедното дърво.
Дървото след усилия горещи,
отдало и последния си сок,
дарило топлина и нежност,
логично ще остане пак само.
Самотни и тъжни дървета не търсят се
полезни са те само в беда,
защото познавайки мрака във себе си,
ще откликнат на всяка цена.
Най-беден е този, който дава,
и в замяна получава самота,
но неговата бедност е също награда
за нечия друга поругана душа.
© Счетоводител Храбър Всички права запазени