Отмина като полъх пролетта,
ах, тази пролет толкова ми липсва -
от мириса на първите цветя,
до блясъка на твоята усмивка.
Отиде си със нея любовта
(да можеше със нея аз да тръгна),
не беше време с теб да извървя
остатъка от пътя си. А исках.
Ще дойде, знам, отново пролетта,
и първите цветя ще се разлистят -
тогава ще си спомня любовта,
която не успях да спра. А исках.