Афиш на артиста
Афиш на артиста
В прастария град на нетрайната слава,
всъщност сцена във вечен театър –
афиш избелял, към кьошето Забрава,
замете безстрастният вятър.
В афиша, стандартно... Портрет на артиста,
две нищо незначещи дати,
слова захаросани (шаблон полуистини)
от отсрамили съвест приятели.
Артистът... Той бе на малцина известен;
На нож с режисьори, суфльори –
импровизираше често (талантлив, ту посредствен),
но винаги искрен във ролите.
Проходи начално със Скитник, Отшелник.
До края си помнен с Плебея пред страдащи.
Отказваше роли – Дребнав и Скъперник,
дори и престижните – Съдник, Наказващ.
Игра Дон Жуан (по странен сценарий),
бе и Хамлет, но с други въпроси...
Провали се в едничката роля (натрапена).
В пиеса Любов, да е Просякът.
4.10.2016
© Людмил Нешев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Провал, достоен за награда! Поздравления!
-
Радвам се, че попаднах тук и съжалявам, че от девет месеца няма нови публикации. Все пак е утешително, че има още стойностни стихове, които ще чета с удоволствие!
-
Малко тъжно... много размислящо, а всъщност ключовата дума тук е любов... тази, без която животът е немислим...
-
Всеки е свободен да интерпретира по своему.
-
Това провал ли е или падение?
-
Привет, Светле! Как се играе? Половинчато. Човек има нужда от любов. Но колко рядко се случва тя да е онази голямата, всепоглъщащата, пълноценната... И когато, натрапено от обстоятелства, досегът с нея е невъзможен, ние сме склонни да направим компромис, задоволявайки с далеч по-малко вътрешната си потребност да обичаме и бъдем обичани. Това е роля, в която вече има доза неискреност. Персонажът ми е бил винаги искрен в останалите си житейски роли, затова осъзнаваното от самия него противоречие, че е направил компромис, приемайки ерзац любов, като вид подаяние, или пък, за да е и той като другите, вече си е някакъв провал в тази му роля.
-
Дълбок психологически момент.
Даже не мога да си представя как се играе Просяк на любов....
Нищо случайно няма при теб, Любо! Поздрав! -
Що, коментарът ти е баш по стихото. Разсъжденията са правилни, а нагласата ти за своеобразен хепиенд напълно разбираема. Благодаря за отделеното време!
-
Аааа, ей тая пък роличка, на приятно разсеян, колко ти върви!
Добре де, да приемем, че аз съм се изразила в грешното глаголно време и коментарът ми трябва да бъде прочетен така: Важното е след своя бенефис Артистът да е слязъл от сцената удовлетворен, придружен от заслужения букет овации на публиката!
Но ако настояваш, мога да коментирам и стихотворението -
Артистът вече е напуснал житейската сцена. Окончателно. Овациите на публиката не го касаят. Афишът всъщност е неговият некролог.
-
Всички афиши ще избледнеят с времето, факт! Важното е след своя бенефис Артистът да слезе от сцената удовлетворен, придружен от заслужения букет овации на публиката! Мисля, че освен вродения талант, искреността на ролите е един от гарантите за това...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Многоцветна, мъничко е изнудващо това твое съжаление, по повод възредките ми публикации. Дължи се единствено на моя мързел. Поемам ангажимент, лично към теб, да публикувам нещичко в близките дни. Дано то да е качествен отговор на твои очаквания, а не разочарование!