Съмнявам се в хитростта на влаковете,
в траверсите на изрисуваното щастие,
в семафора на споделените илюзии,
в гарата на крайното невежество,
в предсказанието за плахите безпътици,
в обесените върху погледа си пътници,
в протритата от птичите сълзи камбана,
в оприличеното на точка безпосочно разкаяние,
в маршовете наум,
предвождащи затихнали паради,
безпомощно опипали петите ни
през ципестия мозъчен паваж на цветовата липса, ...