Ангел съзрях с черни крила,
на устата с усмивка,
а в очите - сълза...
Посегна и махна той свойте крила.
През рамо погледна,
сълзата проля...
Докоснах двете черни крила,
а той перце ми подаде... и
наведе глава...
Затътри той свойте черни крила...
тръгна си... и никой вече не го видя...
Скръб остави и в мойта душа...
А перцето... то е там - до сърцето...
© Виолета Димова Всички права запазени