22.08.2020 г., 22:09 ч.

Апокалипсис 

  Поезия » Философска
1280 1 0

Отиде си то.., 

Времето.., учителят, спасителят... 

Остави ме разбита, 

                            изцедена

                                          и сама. 

Да шепна на росата 

в утринните мокри, 

че всичко вече свърши, 

беше само някаква игра... 

 

Изтупа дрехите си, 

прашни от стоене, 

намигна ми с усмивка, 

повдигна шапка и пое. 

 

На другаде, урок на някого да дава, 

без бързане, без обяснения, без жал... 

Останах сам сама сред този хаос... 

Разхвърлях стаите на моята душа. 

 

Изчистих ъглите от всичко застояло

и моят свят отново заблестя!

Пороят бе отнесъл само нищетата, 

не нужното и болката.., 

                                     за да се природя. 

Изчистил бе душата ми изцяло

със много болка, с много труд, 

без милост..., но успя. 

 

И този "старец " изведнъж

ме посети отново... 

Във мислите ми се промъкна, мълчешком. 

Намигнах аз през смях сега, 

разбрала урокът си... 

Благодаря. 

© Нели Р Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??