Мрачно време навън, а е вече април
и мирише на пролет земята.
От любовна тъга някой гном* е препил
и парчета от зима премята.
Плахо слънце намига през облачен тюл
и усмихва цветя и дървета,
та какво от това, че април е обул
студ и вятър и мрачно ме гледа.
Полудя ли, Април? Ти си пролетен дъжд,
росен здравец, червени лалета.
Кой така те ядоса, та реши изведнъж
да фучиш като фуста проклета?
Ти си мъж светлокос със зелени очи,
който зимата в цвете превръща.
Погледни ме с любов и недей да мълчиш.
Любовта е ръка всемогъща.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
*гном - земен дух в образа на джудже, който живее дълбоко в земята и пази нейните съкровища.
07.04.23
Нина Сариева
© Nina Sarieva Всички права запазени