17.03.2012 г., 11:03 ч.

Аз бях... 

  Поезия » Философска
437 0 0

                  Аз бях...

 

Аз бях по детски  любопитен...

И търсех всякакви следи.

За новото бях ненаситен…

И туй ми носеше беди...

 

Не съм си казвал, че не мога...

Отправял съм очи  към Бога!

Вървях по правилния път…

Не чаках да ме оценят!...

 

Живях във свой свят в небесата,

недостижим, като звезда...

Но съм събарян и в калта

 и с мъка стигах Светлината!...

 

И тъй - превит от труд на две,

разбрах Съдба как се кове!

 

 

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??