14.11.2011 г., 0:06 ч.
Аз решавам
След разбити илюзии тихо изтичат мечтите,
а светът, отеснял, се побира в стандартни клишета.
Ала имат ли своето място звездите в очите,
твоят път ще завърже със хиляди здрави въжета.
И върви обяснявай, че нощем луната танцува,
че от болка не можеш да чуваш гласа на щурците.
Той те гледа с насмешка и сякаш не иска да чува.
И е жалък във своите дрипи, до болка протрити.
Този свят сякаш иска да бъде безкрайно удобен,
за онези, които покорно си свеждат главите.
Те не знаят, че може пожар да запалиш от спомен,
а за своето утре дори и не искат да питат. ...
а светът, отеснял, се побира в стандартни клишета.
Ала имат ли своето място звездите в очите,
твоят път ще завърже със хиляди здрави въжета.
И върви обяснявай, че нощем луната танцува,
че от болка не можеш да чуваш гласа на щурците.
Той те гледа с насмешка и сякаш не иска да чува.
И е жалък във своите дрипи, до болка протрити.
Този свят сякаш иска да бъде безкрайно удобен,
за онези, които покорно си свеждат главите.
Те не знаят, че може пожар да запалиш от спомен,
а за своето утре дори и не искат да питат. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Йорданка Господинова Всички права запазени
Предложения
-
-
> ...а дъщеря ми – само петгодишна, > шепти: "Сняг, прости ми, че стъпвам по теб!" > > Елица Кръстев...
-
Стои там, на ъгъла бос и с поезия птиците храни. Той твърде е стар за въпроси и твърде обръгнал за р...
-
Случайно, или пък по нечий знак, преплете пътищата ни съдбата. Объркана и наскърбена бях от хорска з...
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
