26.03.2008 г., 12:21 ч.
Белият гълъб
От бяла надежда се раждах с крила.
Със всеки мой полет умирах въздушна.
Във тази, крещяща без теб, синева
събуждах се трезва и някак бездушна.
Отпивах водата от облаци - жадно,
а те ми валяха в очите... поройно.
Воювах със птици за теб. Кръвожадно.
(От твоята липса уплаших се двойно).
Последното раждане беше от страх...
Последният полет оказа се дълъг.
Открих те небесен и с теб заживях.
Със твоята обич съм белият гълъб.
Със всеки мой полет умирах въздушна.
Във тази, крещяща без теб, синева
събуждах се трезва и някак бездушна.
Отпивах водата от облаци - жадно,
а те ми валяха в очите... поройно.
Воювах със птици за теб. Кръвожадно.
(От твоята липса уплаших се двойно).
Последното раждане беше от страх...
Последният полет оказа се дълъг.
Открих те небесен и с теб заживях.
Със твоята обич съм белият гълъб.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Елица Стоянова Всички права запазени
Предложения
-
-
В небето четох. Тишината питах - как времето живее без сърце? Молитвите в безмълвие опитах от шепите...
-
Любовта ни удари се в тъмния ръб на времето, странно замръзнало и хладно се гледахме, обърнали гръб ...
-
Аз не зная защо Бог ни гледа спокойно отгоре... Той нали обеща да ни бъде баща и пастир? А пък ето г...
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
