Без капка суета
Писъците в тишината ги погребах.
За последно. Пуснах ги на свобода.
Тях да бъдат яростни ги аз отгледах -
да са болка, изродена от страха.
Заключвам портата. И то завинаги!
А зад нея ще са чувствата към теб.
И питанките, нощем дето ме заливат,
и сълзите, които лях до днес.
Ho ще поливам с надежди тази свобода,
във вените ми дето се пробужда!
Ще засадя с воля бъдеще без самота, ...