11.01.2022 г., 9:54 ч.

Бездомното кутре 

  Поезия » Друга
355 2 2

Пороят се изсипа с ярост бясна
и този град уплаши пак до смърт.
Едно дете вървеше с пламък страстен,
в безпътица създаде дух и път.

 

А в бурята съзря сърце горещо
и беше свито в своя скут навън.
Блестяха две очи от тази среща,
в бездомното кутре от свиден сън.

© Васил Борисов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря за топлия, красив и емоционален отзив, Мария!
  • Много емоционално и докосващо!
    Умееш с малко думи да кажеш много, а това си е майсторлък!
    Възхитих се на това дете, което
    " в безпътица създаде дух и път"!!!👏
    Страхотен житейски урок!😄
Предложения
: ??:??