14.06.2015 г., 12:24 ч.

Безкрайна сивота 

  Поезия » Друга
542 0 0

Опитах се да бъда себе си,

опитах се дори да подражавам,

опитах всичко...

и изгубих себе си,

и потънах в сивото, и полудявам.

 

Душата си разкривах,

дори пред непознати

и търсех нещо,

но нищо не откривах,

а само думи до болка познати.

 

Очаквах знак,

или небето да ми  "проговори",

а може би очаквах чудо,

или вълшебство

с приказни герои.

 

Объркано съзнание

и мисли в мъгла,

и  потъвам пак

обгърната в мълчание,

в една безкрайна, тиха сивота.

 

© Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??