Безлунен път към отвъдното

AnaMarina (Яна)
310 411

20.05.2011 г., 17:03 ч.

Поезия » Друга

631 0 0

Всичко започва и свършва в тишина.

Самота и тягостна тъмнина.

Лабиринт от чувства и спомени.

Вълни от мечти и недокоснати безбрежни брегове.

Сърцето тупти, шепти, изгаря в своя бумтеж.

Очите наблюдават, запомнят, желаят. Искат и не могат.

Един живот, изпълван и изпразван от съдържание.

Всеки се ражда сам и сам умира.

И в своя вихър повлича други.

Завърта те и те засмуква в своя мрак.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.