Кухнята блести, като нова
под дебел слои от прах.
Спалнята е, като на снимката от каталога
-тук явно живеят без грях.
С таксиметровият шофьор се целува,
има час при гинеколог.
Кабинетът му е стаичка на тавана,
посреща я без диплома и гол.
Не знам дали на мен ми се струва,
или такъв е бил винаги светът.
Защо трябва някои да убия
-на кои е нужен моят нов път.
Дори не съм се унижавал,
пред смъртта толкова много.
Може би, не съм знаел
на какво съм способен.
Не мога да Ви опиша,
с чувства какво е.
Мога с две думи да кажа
...болезнено е.
© Станислав Русев Всички права запазени