* * *

3.07.2012 г., 13:31 ч.

Поезия » Друга

523 0 0

В стаята глуха, през лунни лъчи
клони разперва крадливата сянка
на нощния кестен,
угаснал шумът,
тротоарът мълчи,
на сън и самота обречен.
А там -
забулено в трептящата шума едно
прозорче си играе с лъчите,
плете светлина и я краде от звездите...
А в къщата спи ли някой сега?
Едно тяло бяло, май, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

* * *

Искате да прочетете повече?

Предложения