transytania
27 резултата
  566 
Нощта в ъгъла се свряла,
тиха, кротка и спокойна,
в гърдите ми е замълчала
изпепеляващата буря
и само пепел от вулканичен взрив ...
  664 
Кажи ми как по своему аз да живея,
щом моят ум е собственият ми палач,
към теб не дава да съм устремена,
и всичко, което съм обичала,
потапя в здрач. ...
  431 
Затихнал дъх във тишината
отронва есенният лист,
като вятъра в душата,
бушуващ,
аз видях, ...
  909 
Пред нас е хоризонта сив
и тук висим,
под студената стена,
хладна негостоприемна гробница,
където са заровили время ...
  478 
На маса сам седи,
с наведена глава
човекът,
глътките в чашата си брои
и отражения, ...
  569 
В стаята глуха, през лунни лъчи
клони разперва крадливата сянка
на нощния кестен,
угаснал шумът,
тротоарът мълчи, ...
  475 
Сенките се срещат
зад тъмната завеса,
с обич се посрещат,
с ненавист се изпращат.
Танцуват и замръзват, ...
  678 
Точно когато смяташ, че си го забравил, и той изниква в съзнанието ти като видение. Макар че чувството вече не е същото, по-скоро той е призрак, избледняващ пасаж от лентата и все пак те боли. Защо? Защо този крехък образ, съставен от няколко клечки илюзия и прозрачен като пара, се е загнездил в гла ...
  976 
Някой седи на пейката с наведена глава,
друг върви, свел поглед в земята.
И така забързано се разминават,
без желание да се познават.
Пред очите си имат решетка, ...
  607 
Вървя и се опитвам да изтрия едно петно по пътя, което ме дразни, но как, като това петно е собствената ми сянка. Подритвам я и не я познавам, сякаш съм чужденец в собствения ми живот. Спирам да се огледам, но стъклата на кафенетата отразяват само разочарование. Една дълбока скръб за нещо, което не ...
  564 
Да, той искаше да напише нещо, идеята току-що беше узряла в главата му; думите се ронеха като листа от пролетен цвят, свежи и чисти. Но някак си бяха дошли в неподходящ момент. Някак този, седящ в момента странник, не можеше да ги задържи и се изплъзваха, изтичаха като река, поглъщани от уличната пр ...
  1331 
Вечерта беше прекрасна, топла, първата пролетна вечер. Тежкият градски въздух ставаше сладък и някак олекваше под лятната мелодия, която се носи. Слънцето си отиваше зад западните хълмове и оставяше безброй мърдащи същества под небето, като мравки, излизащи от мравуняците си след тежка зима. И у мен ...
  1144 
Помнят ли те онази белота?
Аз помня -
тих вопъл на лято с прозрачни мъгли,
на спомен угаснал в моите очи.
Аз помня - ...
  1179 
Страхувам се от игривия поглед,
с който често спираш на мен.
Страхувам се от жаркия огън,
с който ме ограждаш в плен.
Страхувам се от ореола, с който ...
  1145 
Вървя по избелената улица
и само сянката ме следва.
Покрай мене мина глутница
стари измършавели псета.
Паркът пуст сега изглежда ...
  550 
По кой ли път е тръгнал Дон Кихот,
макар и сам, без стража и народ?
Обърквал ли е често пътя на мечтата
с кръстопътя на съдбата?
Питал ли се е къде отива, ...
  1272 
Зимно утро се навъси
и със тихия си стон
една виделина пристъпва
плахо в хладния ми дом.
А комините изпушват бясно, ...
  602 
На-на-на-на
на-на-на-на
Този свят студен не е за мен
Всеки слънчев лъч е угасен
Като цигара настъпена в пода ...
  604 
Не плачи, когато те карат!
Не могат да сменят посоките в теб,
даже да се разминават,
с тебешир начертай пътя напред!
Като детска игра на асфалта ...
  933 
Опитах се да подтисна болката, колкото и трудно да ми беше. Не бих си позволила за пореден път да се огъна, правейки поредния компромис. Защото това връщане назад ме отклонява от основната цел, а именно да вървя напред! Приемам прошката на някои неща за стъпка назад, понеже има такъв вид обида, дето ...
  1225 
... За кратко се почувствах в сладък унес на безразличие. Хората сега изглеждаха еднакви, просто трафик, като пионки, които се разминават. Колко малко му е нужно на човек, за да забрави... Отрони се една последна сълза от очите ми и в миг се усетих спасена, вече претръпнала на подобни емоции. Забрав ...
  652 
Една есенна вечер изстива
Сънят ме лови и заспивам
В тишината часовник не спира...
Тик-так тик-так тик-так
Звънецът веднъж позвъня ...
  626 
(Резюме)
В московското градче Южный парк става жестоко убийство, от необичайно естество.
По същото време в града се пренася да живее еврейската студентка Йокко Ноа.
Тя започва щастливо своя нов живот: Запознава се с нови приятели; завързва интимни отношения и т.н. Абсолютно нищо не подозира, докато ...
  1045 
Разбивам бутилка в земята.
С яростно горящи очи.
Отеква звънът на стъклата.
И стаята празна кънти.
Но от това кой го е грижа? ...
  712 
Прегризвам устни.
Присвивам очи.
Мигове топли
ме галят с лъчи.
Хора ме галят ...
  613 
РОМАНЪТ НЕ Е ДОВЪРШЕН! ОСТАВА ОЩЕ ДОСТА РАБОТА ОТ НЕГО, НО ВАШЕТО МНЕНИЕ ЩЕ МИ ПОМОГНЕ ДА ГО ЗАВЪРША!
I
Името ми е Джони Саба. Но не е необходимо да ви разказвам биографията си, тъй като нямам особено добри черти, с които да се похваля. Все пак ще научите част от моята история; поводите, поради коит ...
  876 
Предложения
: ??:??