Бих...
Бих готвила най- вкусни манджи на мъжа любим...
Събуждала го бих със най- гальовна песен...
Болен ли е, винаги бих бдяла като верен херувим
и сторила бих с делтапланер скок нелесен…
А още и какво ли не, за избранника чудесен!
Ала, усетя ли за миг съществено разочарование
не бих страдала! Глава ще вдигна към небето
и Бог бих молила за сили, без никакво ридание-
вината само моя е, че не подредих си битието!
На вятъра бях хвърлила старанието и сърцето!
Тъй уловена изневяра никога не бих простила...
В речника си нямам израза за "втори шанс"...
Че кривне ли веднъж и ще повтори, а няма сила
да върне пак оригинала на семейния баланс!
Зная, ще боли, от мене дадох много във аванс ...
Обаче счупеното ще личи, ще напомня всеки път
за неговата безразсъдна и му простена грешка!
А щом прибавят се и нови, вече без да се простят-
и да се моли, че "да грешиш било човешко!”-
не вярвам! И на другите мъже, макар и смешно!
14.04.2022
© Ирина Филипова Всички права запазени
Прав си, Петър, вината е и на двете страни....А и в днешно време не се правят никакви компромиси! Явно, подборът не е бил правилен...