Било ли е изобщо?!
В живота, друже, няма: „Проба. Проба…“,
едва поемеш дъх и лягаш в гроба,
едва усмихнеш се едвам-едвам
и смръзва в ужас всеки мускул, друже,
и мигом ставаш толкова ненужен –
като езически запуснат храм,
и сякаш те е нямало изобщо
сред сънното бълнуване всеобщо,
и сякаш никога не си ти бил
човешко същество със собствен стил,
с душа и с разум, с чувства съкровени, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация