V. ВСЕ СЕ НАДЯВАХ
Все се надявах да си безметежна,
ех, ти, желана всевечна любов,
с ласка докосна душата ми нежна
с твоя омаен пленителен зов!
22,55 ч. 20 октомври 2013
––––––
VI. ТИ НАВЕСТИ МЕ
Ти навести ме, разбунена хала,
в ранни години сама, без покана,
цялата обич вселенска събрала –
с лик на момиче в лилава премяна! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация