Човече, ти, който забързан вървиш
и сутрин, и вечер молитви мълвиш.
Ти в църквата палиш дебелите свещи,
а твоя дом – пълен с най-скъпите вещи.
И работа имаш. Върви ти по мед.
Парите ти нямат ни брой, нито чет.
Богат си. Известен прочут бизнесмен,
и имаш от всичко... не си като мен.
С добро те е здраве Бог щедро дарил...
И банкова сметка баща ти открил.
Облечен по модата – с вид елегантен,
със дамите винаги мил и галантен.
В реда на нещата – с луксозна кола.
Приятелка с дънки – не с проста пола.
Светът ти е дивен, животът ти песен,
не си политик – ни ляв, нито десен...
* * *
Ти би ли дарил излишен петак,
на онзи отчаян пропаднал бедняк?
0,25 ч., 14 октомври 2008
© Иванъ Митовъ Всички права запазени