Ти виждал ли си някога тъга
в очите мои есенно кафеви.
Във тях живее тихо радостта,
че от живота най-нужното сме взели.
Ти виждал ли си някога сълза...
клепачите ми нежно да премижа.
По миглите ми няма и следа...
за мъката сама се грижа.
Ти виждал ли си някога в нощта,
че губя се и търся там посоки.
Откривала съм само мъдростта,
гостувала съм в дебрите дълбоки. ...