7.03.2015 г., 12:16 ч.

Брулен хълм 

  Поезия » Друга
5.0 (1)
469 0 10
Брулен хълм
Застинала прегръдка, по-скоро е крепеж,
измъчени души в полустоеж -
той връз рамото и скрил сълза,
тя - във скута му положила глава,
мазолести ръце, побрали скърби,
очите примижали - гасили страхове,
тегоби са понесли немощни колене
и в косите бели - опростени грехове.
Приклекнали са. Веч сами през прага -
единият към другия посяга,
буца в гърлото надига, стяга - ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ренета Първанова Всички права запазени

Предложения
  • До къщата бяла, ей там на брега, където прибоят изпраща вълните, мержее се фигура, брат на зорите: с...
  • Признах, че в ореолите от злато октомври идва с приказна каляска. Прогонените капки дъжд от вятър, п...
  • На мама Тя пожела, когато си отиде, да посадя брезичка върху нея – поне насън да мога да я видя, как...

Още произведения »