Страхотна буря си отвътре –
светкавици, градушки и порои!
Настръхвам! Пълен мрак и тътен
обгръща ме отдолу и отгоре.
С разряд от мълнии ме плашиш.
Беснееш, вихриш плътен дъжд.
Дървета падат. Смерч размяташ.
Прахта разпръсква се надлъж.
Но аз харесвам те такава –
отвън си рай, отвътре ад.
Ръката ти – ту мека, ту корава,
докрай ще стискам на инат.