20.03.2022 г., 20:52 ч.

Буря 

  Поезия » Строги форми, Друга
832 4 10

Ти буря си, но в тебе аз угроза,

  която ме застига не видях.

В очите на стихия златокоса

  на синьото магията познах.

 

Внезапно с тъмни облаци ти идваш,

  възседнала митични ветрове.

Сърцето ми със гръмове изпитваш

  и още с мълнии, и с дъждове.

 

На силата ти безгранична трудно

  земя и въздух биха издържали.

Да спираш в точния момент е чудно

  и красотата ти небето гали.

 

Дълбоко в твоя тайнствен, мрачен свят,

  слънца изгряват и цветя цъфтят,

© Асенчо Грудев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??