Бурята
Накараха ни облаците тежки
да замълчим, загледани в безкрая,
забравили и болки, и копнежи,
за слънце и небе да не мечтаем.
Потънахме във сивото тогава.
Засвятка електрическата нишка
и тътен глух погълна ни в забрава -
на светлото небе една въздишка.
И сблъскаха се топло със студено,
да си премерят силите призвани.
Светкавицата блесна по-надменно,
а грохотът разтърси сетивата ни.
Учудени пред бурята немеехме!
Какво ги караше в двубой да се обърнат?
Дали за облаците беше просто песен,
или пък бе стремеж да се прегърнат!
Но притъмня. И сенките отвлече
неканения ритъм на стихията.
И изведнъж в нозете ни се стече
пороят със танцуващия вихър.
Дали сълзи се раждаха пречистващи,
или измиваха небето и земята!
Излишно бе да търсиме причината -
Природата спектакъл ни изпрати!
Смирени, очаровани и горди
се чувствахме със бурята единни,
и чакахме небето да отвори
пак своите прозорци ясносини.
Очаквахме дъгата, седемцветната,
да заблести далеч зад хоризонта.
Венец на помирение просветна
и всички страхове от нас прогони.
Дано и ний в живота си да можем
със бури да се сливаме загадъчни!
Да чакаме Небето да наложи
дъга от седем цвята - за награда!
© Антоанета Иванова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря ти, Юлиян. За предложението си прав, по- подходящо е. Ще издбна подходящ момент и ще го редактирам. Хубав уикенд и вдъхновение!
-
Благодаря и на теб Иван, и на теб, Аркси. Според хомеопатичната конституция, аз съм тип Phosphorus и Carcinosinum. Едината от тях се страхува и тръпне от бури, а другата се еуфоризира от тях. Подвластна на двете усещания, аз си спомням как стоях на балкона и изпитвах палитра от емоции при една доста силна буря. Тогава създадох този стих, имах предвид и направих аналогия с душевните бури, които очакват награда от небето - дъгата. Радвам се, че ви допадна!
-
Хубав философски стих, с нюанси на тъга, нещо, което се явява, когато почувстваме, че не сме разбрани. Бурята, особено душевната винаги ни изправя пред изпитания, да вземаме трудни решения...Извинявай за разсъжденията ми, повлияни от повеите на стиха ти, Антоанета! Поздравления!
-
Благодаря ти, Мария! Това означава много за мен!
-
И тук не ме разочарова! Браво, ще трябва да те следят, ако искам наистина да чета хубава поезия, Тони!💝
-
Благодаря ви много!
-
Прекрасно стихотворение, Антоанета, поздрави!
-
Хубаво! Много!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
