От север съм, дете на чистата вода родих се.
Реката възпита ме във свобода.
По Дунава оставих да тече наивността ми на дете
и молех се течението извън границите на дома да я отнесе.
По Янтра нейде плуваха моите коси,
а миризмата ми все още в тамошния въздух
провисва се и напомня за безгрижни дни.
На изтока морето пази моите следи,
а бризът подписа се в тефтера ми
и при разгръщането му отронват се пясъчни зрънца и спомени.
А вятърът в Родопите ечи и стене,
тъжи, че някой чужд родното от него се опитва да изземе. Или да го превземе. ...