Patrizzia (Надежда Ангелова)
2274 18231
19.04.2021 г., 19:02 ч.

C тебе, ветре до тъмни тъмѝ, 

  Поезия » Пейзажна, Друга
737 8 22

Посивял, посивял, посивял,
този град, като гост ме посреща.
Ненавременна майска печал,
замъглява Балкана – отсреща.

 

Плаче пак, плаче, пак, плаче пак,
и извива октави, изкусно.
Този вятър – останал сирак
и се пита, защо ли ме пусна?

 

Вече гол вече гол, вече гол,
е върхът, старост кърши елите
няма питка на прага и сол,
за душата, родена да скита.

 

Остарях, остарях, остарях,
но главата ми луда остана...
Сетно ехо повтаря, без страх,
моя стих, от скала, до поляна.

 

Не мамѝ, не мамѝ, не мамѝ –  
незабравено още момиче,
с тебе, ветре до тъмни тъмѝ,
се надбягва, към утрото тича...

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??