27.12.2016 г., 12:54 ч.  

*** 

  Поезия » Свободен стих, Друга
5.0 / 3
834 0 5
Ето ме гола пред теб.
Ще погледнеш ли в същността ми
или ще се вторачиш нищо не разбиращ в очите ми.
Искам с памук да извадя душата ти, но нея я няма.
***
Като цвете избуяло на гроб.
Цъфнало сред всичко мъртво.
Тук тишината цари.
А слънцето е за всички.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивелина Павлова Всички права запазени

Предложения
  • Високото небе надвесва мислите и пропастта е бъдещата гара... Опитвам се над него да летя, с криле д...
  • На дъщеря ми Дъждът и тази нощ не закъсня... Барабани по покрива. (Минорно) Тя пак е до прозореца. С...
  • Сънуваш призрака на пролетта сред голите дървета на декември... едно кокиче - знак на близостта на д...

Още произведения »