Чадърът ми е шарен, на цветя.
За мене всичко пъстро е красиво.
По устните усмивка засия
и вече нищо не е толкоз сиво.
Дъждът душата своя изваля
върху цветята му и закодира
усещане за слънчеви поля,
а вятърът поточета бродира.
Превърна се чадърът в пеперуда
и полетях над локви, над калта,
и бях щастлива, да, и малко луда.
Аз пеех и танцувах под дъжда.
Студено е, дъждовно, ветровито,
но чуден е чадърът, разберете,
а в моето сърце дете е скрито.
За волността му вий не го съдете.
© Nina Sarieva Всички права запазени