В сто каруци пътува нанякъде болна, без сила,
тази зима. По пътя ѝ вятърът тихо квичи.
Пролетта коленцата под дрипите шарени свила,
под косите си цигански крие лъчисти очи.
Полумъртвите кранти каруците влачат, едва ли,
виждат пътя разкалян в очите им пада тъма.
Звънка песен предпролетна нежно ги гали,
пролетта я измисли и думи написа сама.
И минава катун през селата безлюдни безшумно,
белоснежната птичка над него – надежда лети.
Щом в сърцето ѝ циганско чардашът, лудият, лумне,
тази пролет тъгата ще стъпче с две боси пети. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация