Черен Ангел

Локва. В отражението кон.
Впрегнат в безумната прегръдка на файтон.
Прелита. На някъде отива.
Оставам сам на пътя.
А защо съм там? Не зная.
И е черен, и е кален. Като мен.
Отново съм се впрегнал в мисли.
Добро ли е, когато силно сърцето ти обича,
обаче е без глас и не успяват да го чуят?
Как да кажеш, че доброто само мислиш,
ако за вратата ключът ти липсва?
Как до край да си раздаден,
ако присъствието ти пречи?
Вниманието явно внимателно подбира,
своя бъдещ притежател.
Когато нямаш – взимат,
когато даваш – ти го ритат.
Добро ли е, когато тъй силно се обича
или в тъмен цвят те виждат?
Посланията на добротата Ангелите носят,
но ако мойта доброта е тежест,
то излиза Ангел че съм черен.

А.А.