22.04.2024 г., 18:16 ч.

Четириизмерност 

  Поезия » Философска, Акростихове
5.0 / 2
575 2 1
Винаги има изход,
ръцете знаят сами.
Единствено мракът не бликва,
мирисът още боли.
Елементите на душата,
призрачно строят врати.
Размножава се най-вече светлината,
остава след себе си топли искри.
Ставам бяла, и синя, и цветна,
там, където небето ехти.
Равнината на вътрешните върхове
актуално се дигитализира. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деси Цветкова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Времепространство »

14 място

Предложения
  • Родена съм със остра неспособност да вярвам в режисиран хепи-енд. Целувките ми имат срок на годност ...
  • Ще стане някой ден апокалипсис и космосът на късо ще даде – ще се превърне в точки и елипси прочутия...
  • на Й. По костите на дните стъпвах плахо. Проскърца силует на тишина. И облак дебнещ под небесна стря...

Още произведения »