22.04.2024 г., 18:16 ч.

Четириизмерност 

  Поезия » Философска, Акростихове
5.0 / 2
573 2 1
Винаги има изход,
ръцете знаят сами.
Единствено мракът не бликва,
мирисът още боли.
Елементите на душата,
призрачно строят врати.
Размножава се най-вече светлината,
остава след себе си топли искри.
Ставам бяла, и синя, и цветна,
там, където небето ехти.
Равнината на вътрешните върхове
актуално се дигитализира. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деси Цветкова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Времепространство »

14 място

Предложения
  • Ще падне слънцето в тревите неизбежно, до облаците легнали встрани. Забулено с кълбета бяла прежда, ...
  • Не ме изтривай тихо в паметта си! На прага те изпращам, а си в мен... че с чувствата запалихме плътт...
  • Понеже не успявам да се впиша и цялата съм някак на парчета през май денят ми е накъсан на ноти... м...

Още произведения »