22.12.2018 г., 5:03 ч.

Читателски неволи 

  Поезия » Друга
620 0 0
Едва дочаквам вкъщи да се прибера,
захвърлям чантата на пода и сядам да чета.
Още с първа страница - светът около мен
от моето съзнание изчезва, заличен.
Аз вече съм в различен свят, вълшебен и красив,
и всеки от героите пред мен е като жив;
намирам си приятели и страшни врагове,
пътувам през места вълшебни в различни светове
и приключения, за които дори не съм мечтала
оставят ме да гледам като онемяла;
прескачам някои страници, разлиствам все по-бързо,
но ми се иска книгата ми нивга да не свършва; ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Това стихотворение е добронамерена самоирония :-). Често ми се е случвало да пропускам хубавите събития в очакване на велики, да не забелязвам света около себе си, забила нос в книгите. За жалост не мога просто да изям едно червено хапче като в Матрицата... Трябва всеки ден да се опитвам да живея и в реалния свят, където да прилагам наученото на практика.

Предложения
: ??:??