daizy-crazy (Пепа Петрунова)
139 644
10.04.2022 г., 22:08 ч.

Човек да съм май поначало е грях 

  Поезия » Друга
438 6 6

Как строго ме гледаш иззад очилата! 

Какво пак съм сгафила, татко Живот?

Нима те учудва, когато децата

копират бащите си, ход подир ход?

На глад ме научи — в ума и в стомаха, 

на кучешки студ. И на болка до кост.

На твоите гени дължа, че се смахнах. 

На твоите грешки — че нося на злост. 

Та колко лъжи и изкусни рокади

накуп преподаде ми — цял милион... 

Как сам да се пържиш в измислени клади, 

а после да жънеш трофеи с поклон.

Без капка боязън да вършиш грабежи 

с откраднати ножове... Ах, че клише! 

Не зная защо чак така ми се ежиш —

та аз съм ти просто добро протеже. 

Едната си дреха дори ми хариза. 

Е, да, от коприва. И с бели конци

съшита изглеждаше. Дълго я гризах —

и с яд, и със зъби. И с голи венци.

Но въпреки всичко ръка ти целувам. 

Знам Прошка отмина. А аз закъснях. 

Живот да си явно прескъпо ти струва.

Човек да съм май поначало е грях.

Наместваш стъклата, добре да се вижда

душата, която успях да вгорча. 

Не бой се. Килии сама си иззиждам. 

Напъхвам се вътре и гълтам ключа.

Неловко ти стана, та вече ме пъдиш? 

Сама ще се махна от взора ти строг.

Ще бързам, че чакат ме много присъди —

от теб, от звездите... И даже от Бог. 

Но, моля, недей ми вменява участие

в пладнешки обири с чужда кама. 

То взел е и Юда светото причастие, 

но с него едва ли измил е срама.

© Пепа Петрунова Всички права запазени

Свързани произведения
То трийсет монети и Юда изкара
Patrizzia (Надежда Ангелова) Patrizzia
Поезия » Друга
Страхливо открадваш отнякъде слово,
от другаде строфа. По малко и скромно.
Съшиваш ги с бели конци. И готово!
А чуждата болка? Е, кой ли я помни.
Сияеш, блестяща наглед и перата, ...
  451  2  12 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Поздравления!
  • А пък Юда и кръстът - те са изразни средства.
    (Трябва образ да има тази вечна вина).
    Носи черно и бяло като белег наследствен
    невиновната, грешна, човешка душа...

    Аплодисменти и от мен!
  • Стихийно! Браво!
  • Разкош!
  • Благодаря ти! Силно ме впечатлиха стиховете на Надя, особено поантата. Както писах и там, направо ми отвя главата
  • " На глад ме научи - в ума и в стомаха,
    на кучешки студ. И на болка до кост.
    На твоите гени дължа, че се смахнах.
    На твоите грешки - че нося на злост." 👏
    Добър учител е за тебе Животът, Пепи. Но той винаги има какво още да ни покаже от многоцветието си.
    Аплодирам те и за този тъжен, но проницателен стих:
    "Човек да съм, май поначало е грях."!👍💕🌹
Предложения
: ??:??