Човекът с цигулката

5.10.2016 г., 21:55 ч.

Поезия » Друга

4.9 (17)

904 3 18

Там, на пейката, в близкия парк,
двама просяци тихо седяха.
Бе единият дрипав и стар,
и в очите му сълзи блестяха.
А пък другият, малко по-млад,
бе прегърнал другаря по орис.
Мършав беше, измъчен от глад
и с живота бе спрял да се бори.
Тъй, навели безмълвно глави
си споделяха общата болка.
Само в празните вече очи,
колко сълзи напираха, колко?! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

"Шепот на знахарки"
Разносвачът на сънища

Той няма елени, шейна, ни брада. Едва доловимо куцука. Щом зимната нощ прихлупи града, Разносвачът н...
За теб...

Очи затваряш хрисимо в нощта, пребродих с тебе сто живота кратки Последния билет от суета държи оназ...
Ребро над сърцето

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Още произведения »