Валери_Станков (Валери Станков)
1383 941
20.07.2024 г., 14:35 ч.

Човекът с книга 

  Поезия
134 5 5

ЧОВЕКЪТ С КНИГА

 

... когато Светлината на света започне страшно да не ми достига,

затварям се – и почвам да чета написана от стар приятел книга,

пропадам в бездни, виещи от мрак, или летя със птиците в простора,

и връща се надеждата ми пак, че нямат край добрите, светли хора,

и сякаш чувам, ако не греша: – Здравей! Добре дошъл си ми, Валерий! –

 

не страници разлиствам, а душа! – и хълтам във бездънните ѝ прерии,

и в мен изгряват хиляди слънца! – които моя черен мрак прокуждат,

нали на Бога всички сме деца, тя – Светлината! – страшно ни е нужна,

то, радостта бездруго ни е кът! – и се спасявам, както знам – и мога! –

със книжица вървя по своя Път и дишам светло в Словото на Бога.

 

© Валери Станков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??