ЧОВЕКЪТ С ТЪЖНИТЕ ОЧИ

Да запомня Човека, който сяда край мен на кафе

и във своята чашка пластмасова кротко се взира,

и се гушва в ревера на сетрето си – беж кадифе,

да не пукне от студ – самотяга, слетял от Всемира.

Да го сещам, додето си сръбва? – и тихо мълчи.

Подир миг да го черпя с горчивата моя цигарка.

С блага Обич да чезна в най-добрите човешки очи! –

други днес не видях да ме милнат на пейката в парка.

Да му кажа, преди да си тръгна: – Обичам те, брат!

Да му купя три бири в понеделник, дадат ли заплата.

Ние просто живеем – слепци! – в безчовечния свят,

в който чуждата Болка на мен ми е скъпа! – и свята.

15 октомврий 2023 г.

гр. София, 20, 10 ч.