Сред есенните стъпки на ноември,
присвирва неприветливият студ.
И в краските му – от златни до черни,
понякога се чувствам като луд.
Но тая лудост май е оправдана,
обсипана със все по-кратки дни.
Със ветрове работещи на смяна,
разменящи се с тъмните мъгли.
А аз притварям си очите тъжно,
премисляйки си – мит ли е това?
Има ли друга – засияла, нежна,
желана ноемврийска мараня. ...