От люлка още камъни събирам
и църква вдигам, за души различни.
Такава съм – в калъп не се побирам
и даже остарявам неприлично.
Рисуват на челото ми мишени,
но винаги в гърба ми се забиват –
стрелите и в ината ми строшени,
звезди са... И безкрайно ми отиват.
Стихът ми саможиво, безутешно –
ту клетва е, магия и молитва,
с трамплинът крив – аршинът ви за грешно,
през призмата на мъдростта опитва, ...