17.01.2021 г., 15:07 ч.

Светове от пламък 

  Аудио Прочити » Прочит - поезия
4148 13 14
00:00
02:16

© Мая Нарлиева Всички права запазени

От люлка още камъни събирам
и църква вдигам, за души различни.
Такава съм – в калъп не се побирам
и даже остарявам неприлично.

Рисуват на челото ми мишени,
но винаги в гърба ми се забиват –
стрелите и в ината ми строшени,
звезди са... И безкрайно ми отиват.

Стихът ми саможиво, безутешно –
ту клетва е, магия и молитва,
с трамплинът крив – аршинът ви за грешно,
през призмата на мъдростта опитва,

да види, но уви! съм късогледа,
сам Бог изглежда гледката спести ми.
Под всяка своя мъничка победа,
подписвам се с рожденото си име.

С което този свят студен ме кръсти.
Пази ме, Боже, мой! – от пустослови.
Не ме отравя чувството за мъст и,
ще изкова крилете – от окови.

Ще кривна от утъпканите друми,
в копривата, от драки изподрана,
над купчина от камъни и думи,
ще литна някой ден. И ще остана...

Но днес, дари ми силата, потребна -
да си създавам светове – от пламък.
От извора в душата, стих да гребна,
за всеки, Боже! – хвърлил тежък камък.

 

Текст: Надежда Ангелова

Музика: Secret Garden

Прочит: Мая Нарлиева

Свързани произведения
От люлка още камъни събирам
и църква вдигам, за души различни.
Такава съм – в калъп не се побирам
и даже остарявам неприлично.
Рисуват на челото ми мишени, ...
  1604  10  29 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??