Да докоснеш светлината
Когато искаш да докоснеш светлината,
но мрака все те дърпа, там във бездната,
когато ти крещиш самотен в тъмнината
и искаш светлината да прокуди мрака.
Когато ти напредваш с последни сили
но вървиш по пътя със доброта и нежност,
където се заплитат обич и омраза -
а презрението ти чертае път във тъмнината.
Когато сам решиш, че си струва да се бориш...
от трънливата пътека да направиш път от обич.
Тогава вселената сама ще те потърси
за да осветли светлият ти път... със обич.
Когато виждаш, че променя се света
и чертае нови светли хоризонти...
Тогава се прекланяш, тихо стихваш
а душата ти блести от вдъхновение...
Тогава в утрото на новия изгряващ ден,
където всичко е вълшебно и тъй чисто...
Ти знаеш, че по- правилният път вървиш
и душата пак блести от вдъхновение...
Тогава ще разтворя сърцето си за обич
и ще докосна и най-смелите мечти...
Защото душата ми е бяла...толкоз бяла,
че блести под скъсаната риза на нощта...!
© Катя Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Лейди Фокс, радвам се, че прочете и хареса!
-
Жени, благодаря ти за хубавите думи!
-
Кат! Благодаря, че се отби при мен, за да мога и аз да те намеря... великолепна си, толкова топла, толкова... не мога да намеря думите..
-
Веселка, благодаря ти!
-
Много ми хареса!Поздрав!
-
Бела,благодаря ти,винаги си добре дошла на моята страница!
Ева, благодаря ти че прочете и коментира!
Младене, благодаря ти,преди малко видях коментара ти!
Това е моят поздрав за всички автори от сайта!
Какво е нужно на един поет...
бял лист хартия тишина,
където само молива танцува...
и скрити мисли раждат се в нощта.
И ето аз стоя в тишината...
танцува молива по - белите листа.
И нови стихове в мигът се раждат,
искри на обич, нежност, топлота...
откъс от стиха Жарава
Най - после отворих прозореца
и слънцето озари денят ми...
Разтвори в шепи надеждата
и златен прашец разпиля...
И семената на доброто ми подари
за да бъда отново сред хората...
откъс от стиха Сбогуване със самотата -
Белла, благодаря ти, че намина,подкрепата се изразява в това,
че са харесвали стихът ти и много точно са формулирали
какво имено е харесано в него.Съжалявам, че те ядосах,
знаех си, че всяка моя радост завършва с тъга.Обещавам ти,
че тази дума няма да я използвам повече в коментарите си! -
Кате...!!!
Когато виждаш, че променя се света
и чертае нови светли хоризонти...
Тогава се прекланяш, тихо стихваш
а душата ти блести от вдъхновение... -
Престани с тези атаки срещу невинни хора, Андромаха. Ако имаш да си отмъщаваш за нещо на мен, ела и го направи в коментарното ми поле.
Няма да ми простиш за летящите в бурята птици, но птиците ти ми се зарадваха, че им спасих живота от опасните полети, на които ги подлагаш
и някои от тях вече ми благодариха за подкрепата. -
Младене, благодаря ти за подкрепата,
твоето мнение е важно за мен,
накара ме да повярвам в себе си!
Илко,благодаря ти за хубавите думи!
Да така е пътят на душата е най - дългия
и най - светлият път!
Цветелина,благодаря ти, че прочете и коментира!
Йордан,благодаря ти!
Анастасия, благодаря ти!
Тогава слънцето с любов ще ни целуне,
ще бъде син хоризонта ни... пред нас...
Тогава ще разтворим сърцата си за обич
за да опазим завинаги звездната любов!
Това беше финала на стиха, промених го
в последния момент!Мисля, че се получи добре!
Владислав, благодаря ти!
Рени,благодаря ти, че прочете и коментира!
Никола, благодаря ти за прекрасните думи и пожелания!
Ласка, благодаря ти за топлината,и аз харесах стихът ти!
Мили приятели благодаря ви за топлината!
С най - добри пожелания за вдъхновена творческа вечер, Катя! -
Хубаво с прекрасни финални два стиха със запомняща се образност!
Харесах и оценявам, Катя!Поздравление!Желая ти хубава и творческа вечер!! -
Поздравления, Катя и от мен - споделям!
-
Много силен финал, поздрави !
-
Браво!!!
-
Хареса ми колко точно формулираш, Катя, че когато си готова, вселената сама ще те потърси и Пътят ще те приюти.
"Защото душата ми е бяла...толкоз бяла,
че блести под скъсаната риза на нощта...!"
Чудесен финал - запомнящ се! Поздрав!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Душата на поета е ранима
в нощта отронва бисерни сълзи
и през призмата на времето пречупва
калейдоскопа на житейските уроци...
Душата на поета винаги е в полет,
докосва се до най - светлите мечти
и думички реди в ритъм за да докосват,
да оставят след себе си следи...
Душата на поета е звездица
огряла нощното небе...
но понякога е тъй самотна и ранима
и в тишината ражда се стихът.
Душата на поета е във вечен полет,
докосва и разкрива същността...
тя много често душата си разкрива
и ни води в нов приказен свят...
5.12.2015г
izumrudkata
Мили приятели благодаря ви
за прекрасните коментари!