18.11.2020 г., 10:59 ч.  

Дарена 

  Поезия » Друга
1171 12 14

Небето никога не ми благодари,
задето му се възхищавам.
Небето нищо не дължи, 
то само нежно ми прощава.
С морето, ярките звезди,
които нощем в него плуват.
С цветята, аромата на треви
и птиците, които в мен танцуват


над тихи облаци и планини,
в небесни люлки ме лекува
сред хладни, дъхави гори...
Рисува ме и ме рисува.


За всичкото това блаженство,
аз нямам никаква заслуга.
Благодаря Ви, Ваше Съвършенство!
Не бих желала да съм друга.

© любимка Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??