ДЕМОН
Светът подири дом и топла стряха,
и съчки за огнището събра –
мечочетата сигурно заспаха
в хралупите си в старата гора,
и скриха се в светулкови коруби
щурчетата до идния април,
печален – като Демона на Врубел,
поде се вятърът – недраг-немил,
и скърцаше на кухо онзи дънер,
под който аз на сенчица седях,
снегът, във който всички ще потънем, ...