Денят изглежда готви се за бал,
облечен е в одежди снежнобели,
след есенно подгизнали недели,
нощес сребрист снегът е навалял.
Окичени шпалир са засиял,
тополите – довчера тихо крели,
свенливо вятър сипе нежни трели...
Ни помен от чернилка, или кал.
Какво било е вече и не помни
градът - разперил ангелски крила.
Прозорците са детски и огромни,
очи блестящи. Зима е дошла!
Единствено врабците са бездомни,
безкрайна пак подхващат крамола̀...
© Надежда Ангелова Всички права запазени