Детето е готово
"Звездите никога не падат ниско.
Успяват да умрат във небесата."
Маргарит Минков
Зад ролята на рицар само слънцето
успява да опази отдалече
сърцето ми, което е изпълнено
с копнежа на отминалото детство.
Дори когато смърт повее есенна
и охра, и кармин в едно се слеят,
затрупвайки последния оркестър,
детето в мен си свири, даже пее.
Крилатите сезони сладкодумно
рисунките в очите ми повтарят.
Художникът е някакъв безумник,
за раждане и гибел отговаря.
Единствено над смъртния си одър
мечтите ми, на болка неподвластни,
признават, че детето е готово
звездите да опази от страха си.
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря ти, Меги! Хубав ден да имаш!
-
Хубаво!
-
Важно е , Василе
Благодаря ти! -
Всеки носи детето в себе си, но е важно и да го усеща!
-
Много ви благодаря, приятели...дано оцелее детето и особено вярата му, надеждата му и смелостта да ги брани!
Бъдете вдъхновени! -
Няма как да си поет, ако не опазиш детето в себе си... Красива образност и дълбочина на прозренията... Поздравления, Райна!
-
Копнеж по детството или просто винаги оставаме деца! Много хубав стих! Поздравления, Райна!
-
В душите си ние винаги сме малко деца.Просто трябва да си го признаем.
-
"...детето в мен си свири, даже пее"
Детето е невинната ни участ,
съблечената риза на разсъмване
и голата усмивка на Луната
преди да се завърнем ненаучени,
преди да си отидем от Земята.
Благодаря ти Райне! -
Благодаря ви момчета! Усмихнат ден ви желая!
-
Щом живее детството в душата ти: времето ти е подвластно
на звездните простори,а Земята ще пътува към прекрасното!
Поздравления, Райна! -
"...Единствено над смъртния си одър
мечтите ми, на болка неподвластни,
признават, че детето е готово
звездите да опази от страха си..."
Един от твоите нестандартни стихове, които карат човек да очаква следващата среща с поезията ти!...
Поздравления!...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
