Как липсва ми тихата омая
на родната ми къща, където станах мъж.
С майчината ласка, нежна и любяща
и бащина повеля, обливаща ме като летен дъжд.
Къщата, в която раснах и играех
в игри забавни с приятели добри.
С нагласа за подвизи юнашки,
със сълзи и усмивки и със сбъднати мечти.
И спомена за градината красива
и мамините цветове,
с ароматните цветя със свежест дива,
отнасящи те в други светове.
И живея с факта, че всичкото това го имаше
и спомена за него ме подкрепя и ми помага да съм жив.
По лесно реалностите на живота сложен да приема
за да стане цветен, а не посредствен, див и сив.
И това е базата основна, която ме създаде,
която смятам, че направи ме човек.
С принципи да виждам истинското в живота.
За доброто да се боря и срещу лошото да търся лек.
И когато стигна до житейските моменти тежки.
До моментите, в които започва да боли.
С тези скъпи спомени се релаксирам,
добивам сили и усещам, че съм жив.
Така усещам и че съм истински!
Стефан Цеков
© Стефан Цеков Всички права запазени