Диалог

4.11.2022 г., 22:25 ч.

Поезия » Друга

5.0 (5)

604 4 7

Вятърът и днес се спря на прага,
проговорихме и продължи.
Няма, каза, за какво да бяга,
никакви поклони не дължи.
Пръсна ми листа от шепа злато,
завъртя ги във прекрасен танц.
И отмина с намека за лято,
с блясъка на нежен слънчев гланц.
Домъчня ми. Пак студът ще идва.
Циганското лято отлетя
със последните листа от злато
и на птиците след песента.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

НЕ СЪЖАЛЯВАМ
Монолози от разпятието на Христос

Монолог на разпнатия отляво разбойник Аз няма да възкръсна непогребан, макар че ме разпнаха до Христ...
Не питайте твореца

Не питайте творец защо е тъжен и често се потапя в самота. С отнесена усмивка ще излъже, че е добре,...
Запомни

Най-незабравимото време - то остава, моя тъжна любов! Надделяло над стремглавото бреме, в магнита на...

Още произведения »